Јулијана Маринковиќ: ЛОВ Секој ден попладне, ја убиваме бесмртноста на древните огнови Навечер, ги палиме свеќите со локвите крв Previous Post Снежана Алексиќ Станојловиќ: БЕЛЕ БРЕЗЕ Next Post Милица Бакрач: ДВОБОЈ